Важно е човек да казва истината, да бъде открит и искрен. Да си честен е една от водещите добродетели. Още когато сме мънички нашите родители ни учат, че да се лъже е лошо. И все пак рано или късно детето ни изрича лъжа. Нормално е това да ни обезпокои, но как да реагираме? Ако трябва на свой ред да бъдем честни обикновено реагираме доста бурно, решени да сложим край на това завинаги. Получава ли се обаче? Не. Детето ни най-вероятно ще продължи да ни лъже, но ще прави това много по-изобретателно. Тогава какво? Да отминем постъпката му хладно и спокойно? И това няма да ни свърши работа тъй като тогава то няма да разбере, че това да се хитрува и лъже не е хубаво и  ще свикне номерата му да минават.

За да оценим правилно опастността от детската лъжа нека първо изясним произхода и направим някои разлики.

На всеки от нас се е случвало да прибегне към лъжа през живота си. Мотивите затова могат да бъдат различни. Две са основните причини: стремежът да се избегне отговорност за постъпка, за която се знае, че няма да получи одобрение и желанието да постигнем нещо, което е много трудно или почти невъзможно. Тези причини се отнасят и до лъжите на възрастните. При децата има някои особености, на които искам да ви обърна специално внимание. За лъжата на дете често липсва какъвто и да е мотив и не би следвало да я приравним към тази на големите. Малкото дете е изледовател и творец. То обича да фантазира. Не е опознало околния свят и всеки ден открива нови неща. Да излъжем означава да кажем нещо, което не е истина с цел да заблудим другия. А за детето това, че нещо не е такова, каквото му е било описано не означава, че не съществува и съвсем естесвено в детското въображение то бива доукрасено. Така малчуганът се опитва да разбере неясното и да го обоснове по свой начин. Така се раждат твърдения като: „Видях розов слон”, но това едва ли може да бъде приравнено към лъжа. И тези абсурдни твърдения не трябва да  бъдат повод за родителски тревоги. Колкото повече опит натрупва вашето дете то ще се научи да различава непознатото от невъзможното. Трябва да знаем, че вътрешния свят на детето се отличава от този на възрастния и по това, че се подхранва от различни източници. По време на игра децата черпят информация от външния свят, но често тя бива видоизменена и украсена до неузнаваемост. Нека помним и че вълшебните приказки са част от естетическото възпитание на детето, а приказните герои помагат за неговото развитие и дори за преодоляването на кризите в израстването. И като казвам кризи те не са нещо страшно и опасно, а етапи на съзряването. В света на приказките и игрите всичко е възможно и невероятното е естествено и е съвсем нормално детето да пренася в ежедневието си законите на играта. Щe се съгласите, че и това не е лъжа и не е симптом на развиваща се склонност към лъжа. Ако обаче вашето дете започне да търси и изобретява фантастични аргументи е нужно не да му забранявате, а да му поискате по-реалистичен довод. Така то ще разбере, че възрастните предпочитат това и родителския авторитет ще изиграе своята роля.

Да се върнем на лъжата и кога конкретно детето прибягва към нея. Многобройните изследвания показват, че децата лъжат най-често от страх от наказание. Ако то е сигурно, че извършеното от него ще доведе до неприятни последици напълно естествено е да се опита да ги избегне. Знае се, че децата на амбициозните, на строгите и неотстъпчиви родители прибягват до лъжата по-често от своите връстници. Изводът се налага от самосебе си: ако искате детето  да не ви лъже постарайте се то да не се страхува от вас. Това не означава всичко да му е позволено. Важно е обаче то да усеща, че сте до него, че се интересувате от проблемите му и може да ви се довери заедно да потърсите решение. Да свързва вас със спокойствие, съчувствие, а не със заплаха.

Още един основен мотив за лъжа и то не само при децата е стремежът към самоутвърждаване. В този случай индивидът лъже и си приписва качества и постижения, които няма или пък с лъжата си цели да се справи с проявена несправедливост към него. Тогава е добре да помислите дали достатъчно често хвалите детето си и то за реални негови качества и постижения. Те следва да му бъдат посочени точно, а не да получи само едно сухо:”Браво!”.  Ако синът ви знае, че вие цените определени негови страни и постъпки и чувства достатъчно признание няма да има смисъл да си приписва несъществуващи качества и успехи.

И така на финал: важно е да правим разлика между лъжата и измислицата. Фантазирането не трябва да се пресича, а да се насочи и корига така, че детето да не затъне в илюзорен свят. Когато пък се сбъскаме с лъжа наша работа е да открием и отстраним причините, които го тласкат да лъже, а не да бързаме да критикуваме и наказваме.Дете, което се чувства достатъчно спокойно и подкрепено, което знае, че родителите му са негова опора, че са добронамерени и поощряват неговите качества и постижения няма да прибягва до лъжа. И оставете свръхамбициите. Те няма да донесат нищо добро. Вместо това отделяйте достатъчно време, за да разговаряте с децата си, да правите различни неща заедно, да укрепвате връзката помежду си. Помнете, че те са тук чрез вас, но не заради вас и имат свой път. А вашата задача е да ги закриляте и напътствате. И не забравяйте за силата на личния пример.